Калина Андролова Ако не разполагаш със стратегия в политиката, ставаш плячка

Калина Андролова

Ако не разполагаш със тактика в политиката, ставаш плячка в тактиката на различен. Сагата „ рецесия в Движение за права и свободи “ ще продължи до изборите. И тя ще става по-интересна предвид на това с кои хора Движение за права и свободи ще се появи в идващия парламент.

Съкрушената физиономия на Данчо Цонев през миналата седмица детеатрализира обстоятелствата. Тази тъжна физиономия споделя безусловно всичко за обстановката в Движение за права и свободи. Тя изважда напред вътрешния му спор, предсказва точно по какъв начин ще наподобява Движение за права и свободи след идващите парламентарни избори.

Няма значение на кого Радев ще връчи третия мандат. На който и да го връчи, този парламент към този момент е недопустим. Умният боец в никакъв случай не води една и съща война два пъти! Но нашите политици водят. Във всеки парламент една и съща война.

Как ще наподобява Движение за права и свободи в идващия парламент е въпрос, който ще реши опцията за резистентност на една бъдеща власт. Тази власт ще се разгърне под американския разказ на Тръмп и централноевропейския на Орбан. Данчо стартира с изстрадал колорит измислената ситуационна теза за проблем с „ българчетата “ вътре в Движение за права и свободи.

Една тематика, която дерибеите пробутвали на Доган, с цел да се основават настроения за етническа чистка в партията. Някой може ли да повярва, че който и да е... може да пробутва на Доган какво да мисли и прави в партията си?! Преди време желаех да направя изявление с Доган, както несъмнено всички сътрудници биха желали да създадат, в случай че имат опция. Е, не съумях да намеря някой от Движение за права и свободи, който да има смелостта „ да пробута “ на Доган каквато и да е концепция за изявление, което той не желае да случи. Дори „ дерибеите “.

Така че мъчно „ дерибеите “ ще му пробутват по какъв начин да наподобява Движение за права и свободи, кого да измита, и кого да прибира към себе си. Безспорно парите и властта мощно деградират всеки, който разполага с тях в остатък, и в същото време е освободен от усилието да ги заработва всеки ден още веднъж и още веднъж! Можем да допускаме, че и с Доган се е получило нещо такова.

Как следва да се развиваш, в случай че имаш от всичко по доста, какви ще са претекстовете ти всяка заран за логичен живот? Например събуждаш се... и не е належащо да правиш каквото и да било, с изключение на да усещаш, че имаш всичко. Толкова е отегчително, скучно, невъобразимо обезсмислящо живота, че... в действителност е по-добре да се събудиш и да ти следва въпреки всичко някакъв ангажимент, да се приготвиш за следващата житейска борба, да размърдаш мозъка, сетивата си, страстите си, да вложиш изпитание, което ще те развива. Излишъкът разлага!

Чувам по какъв начин вътрешните врагове на Доган през днешния ден безмилостно го разказват като митоман, като пияч, като изветрял и прочие Не знам дали е митоман, само че е извел Движение за права и свободи до мини империя в страната. Дрънканиците за изолираност на Движение за права и свободи са смешни. Изолацията единствено сътвори условия за приучване на характера на Движение за права и свободи. По-добре Движение за права и свободи да е във властта с ясна отговорност, тъй като задкулисието основава комфортна безнаказаност.

Но огромният основен въпрос е каква партия би трябвало и може да бъде Движение за права и свободи?! Колко огромна, с каква тежест, с какъв лидер, какъв брой заключена за външен напън, какъв брой отключена за българско присъединяване, дали да е мощно демократична и глобалистка или противоположното, да е антиглобалистка?! Особено пък на фона на Турция на Ердоган - консервативна и обърната към традициите, с упоритост за водачество на ислямския свят.

Въпросът е по какъв начин в дълбочина се отнася Движение за права и свободи към България, дали като татковина, за която всички следва да се грижим, или като територия за източване и трамплин за други по-сложни цели?!

Въпросът е също, очиства ли се Движение за права и свободи от демонизацията, добита в минали времена, или продължава да засяда в тази кал?!

Движение за права и свободи е партия с корпоративистки, а не с идеологически обноски. Идеологията е за декорно многообразие. Но Движение за права и свободи сигурно е партия! Със съществени структури и задължения, етномонолитна. Партия, която има достъп до всички браншове на властта. И която не може да бъде заобиколена, завършена, скършена, разцепена и прочие

Но таман по тази причина Движение за права и свободи от спокойна и виновна партия, може да се трансформира (недай си Боже) в рисков инструмент, употребяван от световни и районни фактори. Заради своя огромен опит, Доган за разлика от Пеевски е наясно кое в живота е допустимо, кое не е допустимо, кое е рисково, кое е прекомерно и какво ще стане след това. Какво ще стане след това! Доган е наясно.

В този смисъл самият Доган е палитра от власт от друг темперамент, и етническа власт, и лидерска власт, и партийна власт, и историческа власт, и действителна власт като разположение на хора и присъединяване в политиката. Е, може би възрастта и остатъкът са го създали по-безучастен към битийните проблеми и елементи в партията, само че сигурно не и по-глупав.

Историята се движи от хора, които имат дарба за стратегическо мислене, които си разрешават да развиват интелигентно обграждане, движи се от хора, които владеят страстите си, които познават желанията си и могат да ги подчиняват и управляват. Защото мощ без нюх кое е задоволително и допустимо, е лавина, а не е плодородна река.

Харесвам наблюдението, с което всеки от нас се е сблъсквал през годините на своя житейски опит. „ Разумът може да се образова и без сърцето, а сърцето - без разсъдък. Затова съществуват едностранчиви неразумни сърца и безсърдечни мозъци “ Да, съществуват! Общата, пъклен комплицирана и съвършена естетика на света и в частност на нашите персонални микросветове се състои от взаимно уравновесяващи се дисхармонии. И най-после идва сметката.

Добър или неприятен, митоман или непретенциозен, богат или безпаричен, войник или страхливец, умен или лековат, недодялан или деликатен, честен или лъжец и т. н.

Накрая Св. Петър показва кой накъде...